i>2. Практическа, теоретическа и познавателна значимост на очакваните резултати (например, доклад до съответните служби за демографското състояние на дадения регион; за факторите, които оказват влияние върху това състояние; за тенденциите, които се проследяват в развитието на дадения проблем; съвместното издаване на вестник, алманах с репортажи от мястото на събитията; план с мероприятията по опазването на гората в различни местности; съвместно съчинение на няколко ученици, сценарий за ученически спектакъл и т.н.).

3. Самостоятелна (индивидуална, по двойки, по групи) дейност на учениците.

4. Определяне на крайните цели на съвместни (индивидуални) проекти.

5. Определяне на базовите знания от различни области, необходими за работа върху проекта.

6. Структуриране на съдържателната част на проекта

(с посочени поетапни резултати).

7. Използване на изследователски методи:

· открояване на проблема и произтичащите от него задачи за изследване;

· изтъкване на хипотезата за тяхното решаване, обсъждане на методите на изследване;

· оформяне на крайните резултати;

· анализ на получените данни;

· правене на равносметка, редактиране, изводи (използване в процеса на съвместното изследване метода за „мозъчна атака”,”кръгла маса”, статистически методи, творчески отчети, прегледи и т.н.).

Последното е особено важно, тъй като се отнася по някакъв начин до технологията на проектните методи. Без да се познават добре изследователските, проблемните, търсещите методи без умения да се прави статистика, да се обработват данни е много трудно да се говори за успешно организиране на проектната дейност на учениците. Това са предварителните условия за успешната работа по метода на проектите. Освен това, е необходимо да се владее технологията на самия проектен метод. (16, С. Кръстева, 2007)

Най-трудният момент при въвеждане на изследователски проекти в учебния процес е организирането на тази дейност, и най-вече подготвителният етап.

При годишното разпределение на материала за учебната година, на учителя му предстои да изведе на преден план водещата тема (раздел) или няколко теми (раздели), които ще бъдат „предложени за проектиране”. След това е необходимо да се формулират 15-20 както индивидуални, така и групови теми за всеки клас. Работата върху тях ще изисква от учениците да усвоят необходимите според програмата знания и да получат необходимия опит. Желателно е, темите да се разпределят според сложността им, но това не е задължително. Ученикът трябва да има възможност да избере темата на проекта, организационната форма за неговото изпълнение (индивидуална или групова), степента на сложност на проектировъчната дейност. (20)

Точността при оформянето на проекта се определя от яснотата и коректността при определянето на целите, отбелязването на очакваните резултати, констатирането на изходните данни. Твърде ефикасно е прилагането на методически препоръки или инструкции, където се посочва необходимата и допълнителната литература за самообразование, изискванията на учителя към качеството на проекта, формата и методите на качествена и количествена оценка на резултатите. Понякога е възможно да се отбележи алгоритъма на проектирането или някакво друго поетапно разделение на дейността.

Изборът на тематика на проектите може да бъде различен в различните ситуации. В някои случаи тази тематика може да се определя от специалисти в областта на образованието в съответствие с утвърдените програми. В други, да се предлагат от учители, като те взимат под внимание ситуации по своя предмет, естествените професионални интереси, интересите и способностите на учениците. В трети случаи, тематиката на проектите може да се предлага от самите ученици, които се водят от собствените си интереси, при това не само чисто познавателни, а и творчески и практически.

Тематиката на проектите може да засяга някакъв теоретичен въпрос от училищната програма с цел да се задълбочат знанията на отделни ученици по този въпрос, да се диференцира процесът на обучението. Най-често, обаче, темите на проектите, особено тези, които се препоръчват от органите на образованието, се отнасят към някакъв практически въпрос, актуален за реалния живот, и наред с това, изискващ прилагането на знанията на учениците не само по един предмет, а от различни области, а също така творческо мислене и изследователски навици. По този начин се постига напълно естествена интеграция на знанията. (21)

1.2.2 Основни етапи при изпълнението на проекта

При прилагането на метода за решаването на различни задачи с използването на компютър можем да откроим 6 основни етапа, които са представени в таблица 1.

ЕТАПИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТА

Таблица 1

Етап	Задача	Дейност на учениците	Дейност на учителя
Начало	Определяне на темата, уточняване на целите, избор на работна група	Уточняват информацията, обсъждат задачата	Мотивира учениците, обяснява целта на проекта, наблюдава
Плани - ране	Анализ на проблема, определяне на източниците на информация, формулиране на задачите и избор на критерии за оценка на резултатите, разпределяне на задълженията в групата	Формулират задачите, уточняват информацията (източниците) избират и обосновават свои критерии за оценка	Помага в анализирането и обобщаването (ако е необходимо), наблюдава
Вземане на реше-ния	Събиране и уточняване на информацията, обсъждане на алтернативи („мозъчна атака”), избор на оптимален вариант, уточняване на плана за дейност	Работят с информацията, синтезират и анализират идеите, изпълняват изследването	Наблюдава, консултира
Изпъл- нение	Изпълнение на проекта	Изпълняват изследването и работят върху проекта, оформят проекта	Наблюдава, съветва (по молба)
Оценя- ване на резулта - тите	Анализ на изпълнението на проекта, постигнатите резултати, (успехи и несполуки), причини за това, анализ на постигане на поставените цели	Участват в колективния самоанализ на проекта и самооценяване	Наблюдава, насочва процеса на анализ (ако това е необходимо)
Защита на проекта	Подготовка на доклада, обосноваване процеса на проектиране, обясняване на получените резултати, колективна защита на проекта, оценяване на информацията, поставяне на задачи и избор на критерии за оценяване на резултатите, разпределяне на ролите в екипа	Защитават проекта, участват в колективното оценяване на резултати - те от проекта, избират и аргументират своите критерии за успех	Участва в колективния анализ и оценяването на резултатите от проекта (по желание), наблюдава

1.2.3 Ролята на учителя при изпълнение на проекта

Най-сложното за учителя в процеса на проектирането е ролята му на независим консултант. (Трудно е да се сдържиш да не подсказваш, особено, когато виждаш, че учениците правят грешки). Важно е по време на консултациите само да се отговаря на въпросите на учениците. Може да се проведе семинар - консултация за колективно и обобщено разглеждане на проблема, възникнал при повече ученици.

По време на изпълнението на проекта при много ученици възникват специфични трудности и преодоляването им е една от водещите педагогически цели при метода на проектите. В основата на проектирането е заложено извличане на нова информация, но този процес се осъществява в неопределена сфера, и той трябва да бъде организиран, моделиран, затова на учениците им е трудно:

· да набелязват водещи и текущи (междинни) цели и задачи;

· да търсят пътища за тяхното решаване, избирайки най-оптималния при дадена алтернатива;

· да предвиждат последиците от избора;

· да действат самостоятелно (без подсказване);

· да сравняват полученото с желаното;

· да оценяват обективно процеса (самата дейност) и резултата на проектирането.

При изпълнението на проекта ролята на учителя се променя качествено. На всички етапи учителят изпълнява ролята на консултант и помощник и основният акцент в обучението се прави не върху съдържанието на ученето, а върху процеса на прилагане на придобитите знания. (22, А. Недкова, 2007)

1.2.4 Ролята на учениците при изпълнение на проекта

Ролята на учениците в обучението също се променя: те се явяват активни участници на процеса. Дейността в работни групи им помага да се научат да работят в „екип”. При това се формира такова конструктивно критично мислене, на каквото е трудно да се научат при обичайната „урочна" форма на обучение. Учениците придобиват собствен поглед върху информацията, и тук вече не действа оценъчната формула „това е вярно, а това не е вярно”. Учениците са свободни в избора на начини и видове на дейност за постигане на поставената цел, никой не им казва как и какво е необходимо да правят.

Дори несполучливо направеният проект също има голямо положително педагогическо значение. На етапа за самоанализиране

(5 етап), а след това на защита (6етап) учителят и учениците най-подробно анализират логиката, избрана от проектантите, причините за неуспехите, последиците от дейността и т.н. Осмислянето на грешките създава мотивация за повторна дейност, формира личен интерес към нови знания, тъй като точно несполучливо подбраната информация е създала ситуация за „несполуката”. Подобна рефлексия позволява да се формира адекватната оценка (самооценка) за околния свят и за себе си в този свят.

1.2.5 Оценяване на готовия проект

Както отбелязва Андреев в последните етапи на проектирането и ученикът, и учителят анализират и оценяват резултатите от дейността, които често се отъждествяват само с направения проект. В действителност при използването на метода на проектите има поне два резултата. Първият (скрит) е педагогическият ефект от привличането на учениците в „получаване на знания” и логичното им приложение: формирането на личностни качества, мотивация, рефлексия и самооценка, умение да се направи избор и да се осмислят както последиците от този избор, така и резултатите на собствената дейност. Тъкмо тази резултативна съставна част често остава извън вниманието на учителя, и за оценяване се представя единствено самият проект. Затова Андреев препоръчва начинаещият ръководител на проекти да записва кратки резюмета върху резултатите от наблюденията си на учениците, което ще му позволи да бъде по-обективен по време на самата защита.

Втората съставна част при оценяването на резултата е самият проект. При това се оценяван не обемът на усвоената информация (изученото), а прилагането и в работата, (как е приложена) постигането на поставената цел.

Ако един ученик получи двойка, той не може да повтори проектирането, няма време, но е недопустимо този пропуск да се остави. Крайният проект може и трябва да бъде допуснат за преработване, доработване, или да бъде заменен от диференцирана оценка. Във всеки случай е необходимо заедно с ученика да се обсъди подробно какво е станало, кой и къде е направил грешка. Дали ученикът не е разбрал нещо, или учителят не е могъл да обясни?

Подобни последици могат да бъдат избегнати, ако в процеса на проектирането се провеждат семинари по проблемите, „открити” консултации, използват се други интерактивни видове обучение, учебната дейност се насити с елементи на самостоятелно опознаване и получаване на информация. (2, М.Андреев, 1986)

1.3 Телекомуникационен проект и използването му в учебния процес

Телекомуникационните мрежи, които позволяват на учениците и учителите от различни страни да общуват помежду си, се появяват в началото на 80-те години. Тогава телекомуникациите се използват единствено като удобен и оперативен начин на контакт, тъй като цялата мрежова работа се ограничава с размяна на писма между учениците. Но, както показва световната практика и многобройните експерименти, за разлика от обикновената размяна на писма, специално организираната и целенасочена съвместна работа между учениците в мрежата може да даде по-високи педагогически резултати. Най-ефикасно се оказва организирането на съвместни проекти въз основа на сътрудничеството между ученици от различни училища, градове и държави. Телекомуникационният проект става основна форма за организиране на учебната дейност на учениците в мрежата.

1.3.1 Обща характеристика на телекомуникационния проект

Учебният телекомуникационен проект е съвместно учебно-познавателна, творческа или игрова дейност на учениците-партньори, организирана въз основа на компютърна телекомуникация, която има обща цел, съгласувани методи, начини на работа и е насочена към постигане на общия резултат в работата. (3, Н. Атанасова, 2008)

Спецификата на телекомуникационните проекти се състои преди всичко във факта, че те винаги са междупредметни. Решаването на проблема, заложен във всеки един проект, винаги изисква прилагане на интегрирани знания. Но в телекомуникационния проект, особено в международния, обикновено се изисква по-задълбочено интегриране на знанията, което предполага познаване не само на самия предмет на изследвания проблем, но и на националната култура на партньора, и особено на неговото. светоусещане.

Тематиката и съдържанието на телекомуникационните проекти трябва да бъдат такива, че изпълнението им по съвсем естествен начин да изисква прилагането на свойствата на компютърната телекомуникация. С други думи, далеч не всички предмети, колкото и да са те интересни и значими в практическо отношение, могат да съответстват на характера на телекомуникационните проекти. Как да определим кои проекти могат да бъдат осъществени с използването на телекомуникации?

Телекомуникационните проекти са целесъобразни от педагогическа гледна точка тогава, когато при изпълняването им:

Ї се предвиждат многобройни, системни, еднократни или продължителни наблюдения върху едно или друго природно, физическо, социално или друго явление, изискващи събиране на данни в различни региони с цел решаване на поставения проблем;

Ї се предвижда сравнително изучаване, изследване на едно или друго явление, факт, събитие, които са станали или имат място в различни местности, с цел разкриване на определена тенденция или вземане на решение, разработване на предложения;

Ї се предвижда сравнително изучаване на ефективността при използване на един и същ или различни (алтернативни) начини за решаване на един проблем, една задача за намиране на най-ефикасното и приемливо за всички ситуации решение, т.е. за получаване на данни за обективно ефикасен възможен начин за решаването на проблема;

Ї се предлага съвместно творческо създаване, разработване на някаква задача, било то чисто практическа работа, (отглеждане на растение от нов сорт в различни климатични зони) или творческа работа (издаване на списание, вестник, пиеса, книга, музикално произведение, предложения за усъвършенстване на учебния курс, спортни, културни съвместни мероприятия, народни празници и т.н.);

Ї се предлага да се проведат съвместни занимателни, приключенски компютърни игри и състезания.

Организацията на телекомуникационните проекти изисква специална и доста сериозна подготовка, както от страна на учителите, така и от страна на учениците.

От учителя се иска:

­ умение да открие и да избере най-интересните и най-значимите от практическа гледна точка теми за проектите;

­ умение да организира самостоятелната изследователска работа на учениците;

­ цялостно преориентиране в учебно-възпитателната работа на учениците по своя предмет в приоритетите на различните видове самостоятелни работи на учениците, в приоритетите на индивидуалната, по двойки, и групови видове самостоятелна дейност от изследователски и творчески план;

­ владеене на изкуството на комуникиране, което предвижда умения за организиране и водене на дискусия, без да налага своята гледна точка и без да подтиска аудиторията със своя авторитет;

­ умение да регулира и да поддържа в групата на проекта трайно, положително емоционално настроение;

­ ако става дума за международен проект, необходимо е практическо владеене на езика на партньора, осведоменост за културата и народните традиции, държавното и политическото устройство на страната, нейната история;

­ владеене на компютърна грамотност (редактиране на текст, телекомуникационна технология, използване база данни, принтер).

От учениците се иска:

¶ знание и владеене на основните изследователски методи (анализ на литература, търсене на източници на информация, събиране и обработване на данни, научна аргументация на получените резултати, откриване и поставяне на нови проблеми, предлагане на хипотези и методи за тяхното решаване);

¶ владеене на компютърна грамотност, което предполага умение да въвеждат и редактират информацията (текстова, графична), използване на компютърната телекомуникационна технология, обработване на получените количествени данни с помощта на програми за електронни таблици, използване на бази данни, принтиране на информация;

¶ владеене на комуникативни навици;

¶ умение да интегрира самостоятелно получените по-рано знания по различните предмети за решаване на познавателните задачи, които се съдържат в телекомуникационния проект;

¶ в международния проект - практическо владеене езика на партньора;

Какво трябва да умее ученикът в областта на компютърната телекомуникационна технология:

¶ умение да влезе в мрежата;

¶ умение да напише и да изпрати по мрежата писмо;

¶ умение да „прехвърли” информация от мрежата върху хард или софт диск и обратно, от хард или софт диск - в мрежата;

¶ да подреди получените писма в определена последователност;

¶ да влиза в електронните форуми, да помества там своя информация и да чете, да прехвърля наличната в различни форуми информация;

¶ да влиза в Интернет и да ползва неговите услуги.

Както се вижда от гореизложеното, изискванията към участниците на съвместния проект са доста високи, макар че те могат да бъдат допълнени от някои „правила за добрия тон”, без които работата в екип, още повече с партньори, намиращи се на разстояние, е невъзможна.

Към тях преди всичко се отнасят:

Є доброжелателност при всякакви обстоятелства;

Є задължителност при изпълняването на всички задачи в установени срокове;

Є взаимопомощ в работата;

Є старателност и добросъвестност в работата, особено ако тя има характер на научно изследване;

Є пълно равноправие и свобода в изразяването на мисли и идеи. (17, Марулевска, 2008)

1.3.2 Типология на учебните телекомуникационни проекти

Страницы: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7